Невероятната история на първата българка, която обиколи света и разказа за България
Днес ще ви срещнем с една вдъхновяваща история, доказваща необятната мощ, порив и храброст, които може да побере женската душа. Душа на същинска българка - карловката Анка Ламбрева. Страстна пътешественичка и човек, посял знанието за България на разнообразни точки по света. История, почтена за огромна кино продукция, която малко от нас познават.
Анка Ламбрева
Невероятният живот на Анка Ламбрева стартира през зимата на 1895 година, 22 февруари, когато проплаква за пръв път в дома на оскъдно, само че сплотено семейство. Още от дребна Анка показва извънреден интерес и ученолюбивост към заобикалящия я свят. Страстта й към учението я води в красивия Пловдив, където приключва прогимназиален клас.
За да оказва помощ на огромното си семейсво (били общо 5 деца) и с цел да събере средства, нужни ѝ за бъдещото ѝ обучение Анка е принудена да работи като слугиня. „ На улицата ще дремя, под фенера ще чета, само че отново ще завърша! “, зарича се тя и съумява. Завършва гимназия с отличие.
През 1918 година 23-годишната госпожица се открива в София, където записва медицина и паралерно с това работи като чиновник в застрахователна компания. Година по-късно губи един след различен родителите си. Анка се връща в Карлово и стартира работа като учителка, с цел да оказва помощ на братята и сестрите си.
Птичето каца на нейното рамо, когато инцидентно схваща, че набират студенти за Медицинския университет в Цариград. Анка печели стипендия и отпътува по пътя към своите фантазии.
След като получава здравното си обучение в турската столица, тя стартира работа в болничното заведение на сестринското учебно заведение. По време на нейно дежурство, с помощта на всеотдайните ѝ грижи, тя избавя живота на мистър Тейкон. Младият мъж не не помни животоспасяващата помощ на Анка и в символ на признателност ѝ праща покана и билет за Нова Зеландия, където живее със фамилията си.
Той също по този начин предлага на Анка работа, обвързвана с болната му щерка. Анка приема поканата, качва се на парахода, и това слага началото нейното няколкомесечно странствуване през Египет, Индия, Цейлон (днешна Шри Ланка) и Австралия.
След като идва наред в Нова Зеландия Анка посвещава грижите си на дъщерята на мистър Тейкон. В екзотичната страна тя осъзнава, че никой не е чувал нищо за страната й. Това предизвика у нея желанието й да запретне ръкави и да опише на света коя е България. Изнася семинари за България, които за малко време провокират огромен интерес. Анка се оказва толкоз занимателен повествовател, че не след дълго тя е заелязана от новозеландската преса. Вестниците стартират да се надпреварват за нейни публикации, които тя разгласява с голяма ненаситност.
За да опознае по-добре локалното население и просвета, Ламбрева подхваща доста пътешестия из Нова Зеландия. Дори се открива за известно време да живее при маорите.
Години по-късно сърцето на Анка запокнява за родината си и тя взема решение да се върне в България, избирайки да мине през другата част на земното кълбо, в посока Хаваите. По време на пътешествието си карловката посещава такива кътчета като Таити, Фиджи.
Преминава и през цяла Канада и Съединени американски щати, до момента в който не доближава една от най-източните точки в Северна Америка – остров Нюфаундленд. Оттам с параход Анка подхваща трансатлантическо странствуване до Англия. Тя сбъдва и една от най-големите си фантазии да лети със аероплан над Ламанша.
Връща се в родното Карлово, където е посрещната сърдечно от родственици и познати. Започва да води беседи за пътешествията си и наученото, написа книги. Но авантюристичният дух на Анка не ѝ дава мира и тя подхваща идващото пътешестване, този път към Иран. В Техеран тя се занимава с филантропична активност.
С експлоадирането на Втората международна война, макар че локалното население я приема извънредно добре, Анка се оказва на вражеска територия, а скоро по-късно е изпратена на изгнание в политически лагер в Ливан.
Но и тук шансът ѝ се усмихва. Все по-нарастващият брой военноплеменници и дефицитът на медицински лица стават мотив Анка да бъде преместена на работа в болничната част. Тук, където младата лекарка избавя доста ранени бойци, тя среща своя предстоящ брачен партньор – Райхян Ахмад Дин Абесте. След освобождението от съюзническите сили двамата отпътуват за Иран, където се вричат един на различен.
Райхан е земевладелец. В Иран Анка продължава със своята филантропична активност, като насочва сила в благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, построяват се лечебни заведения, учебно заведение и културен център. Продължава с просветната активност по отношение на българските културни полезности и история.
След гибелта на брачна половинка си, към този момент на повече от седемдесет години, Анка взема решение да направи последното си странствуване – назад към България.
Карловката се връща в родината си след десетилетия живот надалеч от нея, изпълнена с безчет истории и завършения, с фотографии и усещания от над 45 страни и подготвена да опише всичкото това благосъстояние на сънародниците си. Голяма част от непокътнатите мемоари подарява на музеи в Пловдив и Карлово. Пише и книги – " Из моята околосветска обиколка ", " Царицата на Южните морета " и " Анна ".
Смелата и всеотдайна Анка Ламбрева вечно затваря очи в родния си град през февруари 1976 година Отива си щастлива и задоволена. За да я запомним като първата забележителна българка, огласила навсякъде по света за чудесата и хубостите на България.
Анка Ламбрева
Невероятният живот на Анка Ламбрева стартира през зимата на 1895 година, 22 февруари, когато проплаква за пръв път в дома на оскъдно, само че сплотено семейство. Още от дребна Анка показва извънреден интерес и ученолюбивост към заобикалящия я свят. Страстта й към учението я води в красивия Пловдив, където приключва прогимназиален клас.
За да оказва помощ на огромното си семейсво (били общо 5 деца) и с цел да събере средства, нужни ѝ за бъдещото ѝ обучение Анка е принудена да работи като слугиня. „ На улицата ще дремя, под фенера ще чета, само че отново ще завърша! “, зарича се тя и съумява. Завършва гимназия с отличие.
През 1918 година 23-годишната госпожица се открива в София, където записва медицина и паралерно с това работи като чиновник в застрахователна компания. Година по-късно губи един след различен родителите си. Анка се връща в Карлово и стартира работа като учителка, с цел да оказва помощ на братята и сестрите си.
Птичето каца на нейното рамо, когато инцидентно схваща, че набират студенти за Медицинския университет в Цариград. Анка печели стипендия и отпътува по пътя към своите фантазии.
След като получава здравното си обучение в турската столица, тя стартира работа в болничното заведение на сестринското учебно заведение. По време на нейно дежурство, с помощта на всеотдайните ѝ грижи, тя избавя живота на мистър Тейкон. Младият мъж не не помни животоспасяващата помощ на Анка и в символ на признателност ѝ праща покана и билет за Нова Зеландия, където живее със фамилията си.
Той също по този начин предлага на Анка работа, обвързвана с болната му щерка. Анка приема поканата, качва се на парахода, и това слага началото нейното няколкомесечно странствуване през Египет, Индия, Цейлон (днешна Шри Ланка) и Австралия.
След като идва наред в Нова Зеландия Анка посвещава грижите си на дъщерята на мистър Тейкон. В екзотичната страна тя осъзнава, че никой не е чувал нищо за страната й. Това предизвика у нея желанието й да запретне ръкави и да опише на света коя е България. Изнася семинари за България, които за малко време провокират огромен интерес. Анка се оказва толкоз занимателен повествовател, че не след дълго тя е заелязана от новозеландската преса. Вестниците стартират да се надпреварват за нейни публикации, които тя разгласява с голяма ненаситност.
За да опознае по-добре локалното население и просвета, Ламбрева подхваща доста пътешестия из Нова Зеландия. Дори се открива за известно време да живее при маорите.
Години по-късно сърцето на Анка запокнява за родината си и тя взема решение да се върне в България, избирайки да мине през другата част на земното кълбо, в посока Хаваите. По време на пътешествието си карловката посещава такива кътчета като Таити, Фиджи.
Преминава и през цяла Канада и Съединени американски щати, до момента в който не доближава една от най-източните точки в Северна Америка – остров Нюфаундленд. Оттам с параход Анка подхваща трансатлантическо странствуване до Англия. Тя сбъдва и една от най-големите си фантазии да лети със аероплан над Ламанша.
Връща се в родното Карлово, където е посрещната сърдечно от родственици и познати. Започва да води беседи за пътешествията си и наученото, написа книги. Но авантюристичният дух на Анка не ѝ дава мира и тя подхваща идващото пътешестване, този път към Иран. В Техеран тя се занимава с филантропична активност.
С експлоадирането на Втората международна война, макар че локалното население я приема извънредно добре, Анка се оказва на вражеска територия, а скоро по-късно е изпратена на изгнание в политически лагер в Ливан.
Но и тук шансът ѝ се усмихва. Все по-нарастващият брой военноплеменници и дефицитът на медицински лица стават мотив Анка да бъде преместена на работа в болничната част. Тук, където младата лекарка избавя доста ранени бойци, тя среща своя предстоящ брачен партньор – Райхян Ахмад Дин Абесте. След освобождението от съюзническите сили двамата отпътуват за Иран, където се вричат един на различен.
Райхан е земевладелец. В Иран Анка продължава със своята филантропична активност, като насочва сила в благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, построяват се лечебни заведения, учебно заведение и културен център. Продължава с просветната активност по отношение на българските културни полезности и история.
След гибелта на брачна половинка си, към този момент на повече от седемдесет години, Анка взема решение да направи последното си странствуване – назад към България.
Карловката се връща в родината си след десетилетия живот надалеч от нея, изпълнена с безчет истории и завършения, с фотографии и усещания от над 45 страни и подготвена да опише всичкото това благосъстояние на сънародниците си. Голяма част от непокътнатите мемоари подарява на музеи в Пловдив и Карлово. Пише и книги – " Из моята околосветска обиколка ", " Царицата на Южните морета " и " Анна ".
Смелата и всеотдайна Анка Ламбрева вечно затваря очи в родния си град през февруари 1976 година Отива си щастлива и задоволена. За да я запомним като първата забележителна българка, огласила навсякъде по света за чудесата и хубостите на България.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ